Вече година и половина живея в Италия и мога да споделя, че чувството е все едно се влюбваш всеки ден… в красотата, в архитектурата, в храната, в гледките, че дори и във въздуха… особено този над Тоскана.
В сряда вечер един приятел ми се обади, за да ми предложи да прекараме уикенда в Монтепулчано, което е провинция на Сиена. Разстоянията в Италия обикновено са убийствени, но това никога не ми пречи да приемам всяко приключение по пътя си. Ето защо създадох цели два романа за една година. Този път не направих изключение – в петък рано сутрин си събрах багажа в ръчния куфар, качих се в колата си и отпраших към Тосканското слънце.
По това време на годината повечето хотели, вили и ресторанти в тази част на Италия са затворени до март. Ние отседнахме в Castello (преведено от английски думата означава укрепена сграда), на познат, който беше извън града. Мястото беше невероятно, слънчево, приказно, с прекрасна енергия и атмосфера, която някак те кара да искаш да удължиш престоя си. Често вечер си приказвах по телефона с приятелка, която не пропускаше да ме попита за звуците идващи от камбанарията на църквата в подножието на къщата ни. Да живееш в Италия означава да се приспособиш към липсата от часовник, защото все някъде наблизо, някоя камбанария ще прозвъни в съседство, напомняйки ти за часа. Ще оставя линк към апартамента, защото както по-късно разбрах, той бива отдаван и под наем през лятото.
В неделя наехме кола Фиат 500, 1965, от мъж, който ги колекционира. Беше ми мечта да отворя гюрука и да развея коси и я сбъднах. Както съобщение, което получих този уикенд, гласеше: “какво по италианско от това”.
Посетихме още Пиенца, един от най-магичните градове. Потопих се в света на антикварните магазини, докоснах се до книги от преди почти двеста година и се разхождах по старите калдъръми на провинцията.
Безвремие. Попаднеш ли веднъж в Тоскана – забравяш за проблеми, грижи, минало, а много често и бъдеще. Да се научиш да живееш за момента е изкуство, което всеки от нас трябва да усъвършенства.
Още за това приключение ще може да прочетете след време, защото Кая си води записки и всичко, което премълчавам, остава скрито върху белите листи. Почакайте, най-интересното остава за накрая.
С обич,
просто аз