Мога да пиша за Кая – вечно, но някак не го усещам правилно. Вие вече знаете миналото, станахте част и от настоящето, а някак можете да усетите и бъдещето ѝ. Кая беше най-добрата ми въображаема приятелка – смях се с нея, плаках с нея, пораснах с нея, създадох целият ѝ луд свят. Заедно с Кая преминахме през розовото, стигнахме до абсолютното и непрогледно черно и излязохме на един бряг окъпан в хиляди нюанси. Не мога да я задържам вечно, а и тя никак не го иска. Познавам я по-добре и от себе си!
Вие знаете какво ме подтикна да ви разкажа историята ѝ, но все още не сте разбрали какво ме вдъхнови да я довърша. Причините май са няколко, но основната бяхте ВИЕ! Вие обикнахте една героиня много повече отколкото се бях надявала и заслужавате да четете истината, а ако сега напиша трета част, тя ще бъде просто художествена измислица, душата и чувствата ми няма да се съдържат в нея. Може би някой ден отново ще почувствам за правилно да ви върна към света ѝ, но дотогава ни очакват стотици други истории. Това НЕ означава, че няма да чувате за Кая, тя индиректно ще бъде споменавана в следващите ми романи, които ще бъдат за други герои от историята. Герои, които превърнаха дневниците ми в истински романи.
А сега след това многословие, ще ви разкажа малко повече за “Вече съм само минало”. Кои сме ние преди толкова хора да катастрофират в сърцата ни? В какво се превръщаме след като забравим да търсим отговорите в детството ни? Географията може ли да лекува? Колко е дълго пътешествието между този, в който си се превърнал, но никак не харесваш и в онзи, който така отчаяно искаш да бъдеш? И има ли живот след любовта? Изобщо коя е голямата любов?
Въпроси, въпроси, въпроси. Купища въпроси, които никога не дръзваме да си зададем на глас, но хиляди пъти прехвърляме наум.
“Вече съм само минало”, те кара да питаш самия себе си и да искаш да разбереш отговорите, история за дългото пътешествие към самите нас и голямата любов. Когато всичко, в което си вярвал се превърне в “минало”, не ти остава нищо друго освен да се върнеш в спомените и да се разходиш из детството, за да откриеш онова усмихнато дете, което е вярвало, че всичко отминава под това небе, с хубав сладолед и играта под жаркото слънце, да го хванеш за ръка и да се оставиш да те води, ще се изненадаш какви неща ще ти покаже.
Ела, нека заедно се превърнем в деца, може пък и да станем най-добри приятели, кой знае?
ОТКЪС ОТ КНИГАТА:
CONTACT
Hi, I’m Ljubljana Slavenina – writer and fashion blogger.
Thanks for following along my fashion and travel adventures.
contact@ljubljanaslavenina.com
Instagram: @aslavenina / @leslavenina_author
NEWSLETTER
STAY UP TO DATE
Receive news, new posts, and all the new trends straight to your inbox.