Изненадващо е докъде може да те отведе собственото ти въображение – не мислите ли?
Не зная как да ви представя тази история, тя пропътува хиляди, хиляди километри като файл в компютъра ми, стана свидетел на 8 премествания в последната година, стотици проекти, снимки, смях! Тя се превърна в причина да си взема почивка от всичко останало и да поживея седмици в Тоскана, във вила, която съм описала в романа, само с въображението си и без никакъв контакт с приятели, роднини, любими (освен някое друго телефонно обаждане).
Извървях тази разходка наречена “Душите правят снимки” и я затворих зад лилави корици с усмивка. Това е разказ вдъхновен от едно момче, което още виждам понякога и от едно момиче, което е причината да вярвам в доброто до лудост.
Превърнах героите си в най-добрите си приятели и се надявам да бъдат и вашите най-близки довереници след като ги опознаете и ви разкажат каквото там имат да споделят. А то е много – дори аз се изненадвам колко много.
Кой е най-големият грях, който може да си представите? А какво ще се случи, ако душите ви са свързани още преди да се родите с него? Какво се случва, когато нишките, които преплитат съдбите са на косъм да се скъсат? А възлите, които са заплетени от предходни животи са така завързани, че да не можем да разплетем?
Аз знам отговорите, искаш ли да ги научиш и ти?
Лея
Той носи огледалото, от което аз цял живот се крия.
Кай
Затварям я в безкрайности, но тя пак намира начин да избяга.
