Разбитите очаквания се лекуват с безразборна география

ASLAVENINA / ПЪТУВАНИЯ

Разбитите
очаквания
се лекуват

с безразборна
география

Някъде в началото на втората ми книга “Вече съм само минало”, героинята ми решава да лекува разбитите си очаквания и мечти, обикаляйки света (късметлийка е, че може да си го позволи). Докато разказвах за нея и приключенията, в които попадаше, се вдъхнових да напиша тази статия за вас, която обаче е свързана с моите лични преживявания на остров Бали.

Предполагам е редно да ви спомена за билетите, организацията и разходите, които съм направила по това пътуване, но познайте… няма да го направя. Вярвам, че всяко пътуване е строго индивидуално и бива съобразено според поредица от фактори, които биват твърде субективини, за да съм ви полезна с моите лични такива. Все пак, ако не знаете сайта – momondo.com, препоръчвам ви го с две ръце, сравнява всички цени на полети и ви дава възможност да изберете най-изгодния самолетен билет, за да се отправите на път.

Аз не съм от хората, които споделят снимки с приятелите си в социалните мрежи, много пъти съм си мислила “защо” и предполагам искрено искам да запазя моментите си с тях – специални, но на това конкретно пътуване се отправих с най-добрата си приятелка и вие вече знаете това, ако ме следвате в Инстаграм. Тъкмо бях финализирала дисертацията си, бях я качила онлайн в сайта на университета и макар да не знаех оценката си, бях сигурна, че успешно съм завършила бакалавърската си степен на обучение.
Предстоеше ми да взема важното решение как ще продължа с живота си, а именно дали ще се върна в България, но и аз като героинята си (Кая) се научих да взимам всички важни решения за себе си – пътувайки.

С приятелката ми се срещнахме на летището в Доха, защото тя летеше от София, а аз от Лондон. Аз пристигнах по-късно от нея и докато изчаквахме полета си до Денпасар, обикаляхме фришоповете. Винаги съм обожавала транзитното време на терминалите, някак си очакването да достигнеш заветната дестинация ме изпълва с необясним трепет. Такава усмихната се качих на самолета до сърцето на Индонезия. Полетът беше приятен и след като изгледах Jumanji: Welcome to the Jungle поне три пъти, вече бях готова за истински приключения. Между другото хубаво е да спомена, че месецът беше Май, а това се води за част от най-хубавото време за пътувания до тази тропическа точка на света. Причините затова са няколко: тълпата от великденските празници се е разотишла, цените на вилите и хотелите са много по-ниски, защото месецът е извън сезона, което е предпоставка и всички ресторанти и магазини да предлагат по-ниски цени. Спортните активности също биват по-приятни, когато наоколо няма тълпи от хора и разбира се трафикът е много по-малко (макар за последното да съм леко скептична, защото никога не бях виждала толкова много движение на едно място до този момент).

Хотелът – Kamandalu Ubud, в който отседнахме бях открила много отдавна, далеч преди да решим с приятелката ми да се отправим на това пътуване, докато разглеждах Инстаграм профила на страница за популярни дестинации. Не зная дали някога сте изпитвали онова душевно спокойствие само докато поемате глътка въздух, но аз почувствах точно това – спокойствие (въпреки лепкавия въздух и влагата наоколо). Вече бях сигурна, че това ще са най-запомнящите се две седмици от живота ми и те в действителност си бяха такива.

Аз съм от онзи дразнещ тип хора, които могат да не спят, за да попиват гледки, да изследват забележителности или просто да гледат изгрева. Споменах думата “дразнещ”, защото когато си летял тринадесет часа, настанил си се в хотела през нощта и си хапнал набързо сандвич от румсервиза, не очакваш да се събудиш след четири часа изключително енергичен, докато приятелката ти е на половината от съня си. В тези и много други моменти, достигнах до прозрението, че човек трябва да се учи да обича себе си и компанията си и тези две неща да са му напълно достатъчни, за да бъде щастлив. Ето защо будна за изгрева, се настаних в градината на вилата ни (в Бали повечето хотели предлагат вили, а не стаи) и затворих очи. Слушах звуците, които идваха от Убудската джунгла, най-различни птици изпълваха сетивата ми и ме караха да се усмихвам и някак знаех, че ще се прибера в България след това пътуване. Извадих белия лист и започнах да редя думите си, които после грижливо щях да добавя към романа си “Нямаше Бог за нея”. В най-тихите си моменти, достигаме до най-дълбоките си прозрения.

Безразборната география ме заведе до водопада Tegenungan, разходи ме из оризовите тераси, вдъхнови ме да пропътувам два часа в посока, за да хапна в Strawberry Fields (това също е много известно заведение в Инстаграм), накара ме да се снимам на различни Bali Swings и ме откара чак до Унгасан Sunday Beach club и макар скалистия плаж, това място завинаги открадна сърцето ми с теснолинейката си, вкусната храна и невероятни коктейли. О, разбира се посетих и известните темпъли, които изпълват душата ти с величието си и част от разбитите ми очаквания в миналото, се запълниха на това райско кътче, което отново ме върна в България, но как и кога ще ви разкажа следващия път.

С обич,
просто аз

CONTACT

Hi, I’m Ljubljana Slavenina – writer and fashion blogger.
Thanks for following along my fashion and travel adventures.
contact@ljubljanaslavenina.com
Instagram: @aslavenina / @leslavenina_author

NEWSLETTER

STAY UP TO DATE

Receive news, new posts, and all the new trends straight to your inbox.

Comments are closed.